ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТИТЕ

СПЕШНАТА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ДЪРЖАВНА ФУНКЦИЯ!

     Съгласно чл. 99 от Закона за здравето държавата организира и финансира системата за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. Под спешно състояние се разбира остро състояние или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, на тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи.

* * *

Извадка от
Медицински стандарт „Спешна медицина“

Относими определения

  1. „Спешно състояние“ е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненозначими органи и системи, в това число критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента.
  2. „Спешен пациент“ е всеки, при който е налице спешно състояние и поради това нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненоважни органи или системи или до смърт.

* * *

Извадка от

НАРЕДБА № 25 ОТ 4 НОЕМВРИ 1999 Г. ЗА ОКАЗВАНЕ НА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Издадена от министъра на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.69 от 7 Август 2001г., изм. ДВ. бр.18 от 4 Март 2014г.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Обект на спешна медицинска помощ са:

  1. всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им;
  2. болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП);
  3. лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или околните;
  4. жени със започващо раждане или аборт;
  5. деца до една година, за които е потърсена медицинска помощ;
  6. болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването.

Чл. 9. Центровете за спешна медицинска помощ организират и осигуряват:

  1. оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ на местопроизшествието;
  2. необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура;
  3. клиничното и инструменталното наблюдение на пациента до неговата хоспитализация;
  4. провеждането на необходимите лечебни и специфични реанимационни дейности до настаняването на пациента в болница;
  5. оказването на спешна медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи, осъществявайки взаимодействие с органите на полицията, пожарната и гражданската защита;
  6. спешната консултативна помощ между лечебните заведения, предоставяйки спешен санитарен транспорт на републиканските и районните консултанти;
  7. координацията и дейността по транспорта на донори и органи до лечебните заведения, в които се извършват трансплантации;
  8. приемане, регистриране, обработка и предаване с помощта на автоматизирана информационно-комуникационна система на постъпилите повиквания за помощ и подадената информация от екипите; данните се съхраняват върху магнитен носител за срок 3 години;
  9. осигуряване на специализиран транспорт за:

а) пациенти, нуждаещи се от спешна медицинска помощ;

б) (доп. – ДВ, бр. 69 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2014 г.) кръв, кръвни продукти, донори, органи, лекарствени продукти, консумативи и апаратура между лечебните заведения за оказване на спешна медицинска помощ.

в) (нова – ДВ, бр. 69 от 2001 г.) спешно болни с показания за транспорт от реанимационен екип от/между лечебни заведения;

г) (нова – ДВ, бр. 69 от 2001 г.) републикански и районни консултанти;

д) (нова – ДВ, бр. 69 от 2001 г.) превозване на трупове, подлежащи на съдебно-медицинска експертиза, от мястото на произшествието до съответното лечебно заведение за болнична помощ, в случаите на инцидентно настъпила смърт на обществени места.

  1. (нова – ДВ, бр. 69 от 2001 г.) вземане на кръвни проби за алкохол и други упойващи вещества от водачи на моторни превозни средства;
  2. (нова – ДВ, бр. 69 от 2001 г.) експертиза за временна неработоспособност.

 

ЧАСТНИТЕ ЛИНЕЙКИ В БЪЛГАРИЯ МОГАТ ДА ОБСЛУЖВАТ САМО ПАЦИЕНТИ, КОИТО НЕ СА В СПЕШНО СЪСТОЯНИЕ.

 
error: Content is protected !!